В днешния хиперсвързан свят информацията ни залива отвсякъде. След като към традиционните медии се добавиха и дигиталните, потокът от информация – полезна, безполезна, фалшива и направо вредна, се превърна в информационно цунами. На всеки 2 години обемът на информация в интернет се удвоява. За броени месеци се произвежда повече информация, отколкото преди за столетия.
Информацията е от изключително значение за оцеляването. През милионите години еволюция природата е създавала все по-усъвършенствани механизми за възприемане на все повече и все по-подробна информация за околната среда. С възникването на хомо сапиенс и на човешкото общество нуждата от адекватна информация постоянно нараства с усложняването на обществената, икономическата и политическата организация на обществото. От самото им възникване медиите винаги са играли съществена роля за ориентирането на индивида в сложната среда.
С неудържимото развитие на информационните технологии обаче усвояването на огромните обеми информация се превърна в непосилна за човешкия мозък задача. Както остроумно отбеляза журналистката Ася Колева човечеството извървя пътя от революция в информацията - „инфолюция“, през „инфофлация“ – постоянно спадане на процента адекватна и полезна информация, за да достигне до стадия на „инфофрения“ – развиване на зависимост към безполезната информация, илюстрирано от масовата употреба на социалните мрежи.[1]
Поради всичко това способността да се отделя нужната от безполезната информация и да се разгадават целите на всеки един медиен продукт придобива все по-голямо значение. Онлайн-версията на книгата на проф. Арт Силвърблат „Медийна грамотност: Как да интерпретираме медийните послания“ е насочена към студентите във висши учебни заведения. Основавайки се на научната теория, тя предлага един много практичен курс по медийна грамотност, целейки да превърне пасивното академично познание в практически инструмент. Тя е осъвременена с най-новите глобални тенденции в развитието на медийната среда и предлага богат илюстративен материал, който е адаптиран към спецификата на съответната страна. И в това е нейната ценност за студенти, професионалисти и широката публика.
[1] Ася Колева, „Информацията е новият боклук“, в. Капитал“, 30.12.2014 г.